– Чл.-кор. проф. Момеков, приключи IX Конгрес по фармация с международно участие. Как успяхте да създадете толкова наситена и разнообразна програма?
Програмата винаги е сбор от няколко елемента. Първо – трябва да бъде атрактивна за хора от целия спектър на фармацевтичните науки. Нашето дружество не е профилирано в една ниша – покриваме целия микс от теория и практика на лекарствознанието. Тази година съумяхме да привлечем всички факултети по фармация у нас, представители на регионалните колегии, клиничната и болничната фармация, Националния център по цени и реимбурсиране. Целият диапазон – от регулацията до фундаменталната наука – беше представен. Това направи програмата динамична и пълноценна.
Играта на думи в заглавието – PharmaceuticAI – се оказа пророческа. Във всяка сесия имаше доклади, в които реалното приложение на изкуствения интелект беше ясно видимо.
– Тази година имаше много чуждестранни лектори. Какво показаха те?
При големите форуми има много лекции, но малко истински keynote послания. Ние подходихме различно – поканихме водещи експерти, без делене на „чужди“ и „родни“. Българските учени също бяха на световно ниво.
Още на откриването представихме две впечатляващи keynote лекции.
Д-р Томас Мор – глобален авторитет в анализа на биомедицински данни – демонстрира какви нови хоризонти открива интеграцията между AI и биологията.
Д-р Раул Андeро Гали от Автономния университет в Барселона показа авангардни визуализации на реално време от индивидуален неврон при моделни животни: деполяризация, възбуда, биосензори, миниатюрен имплантиран микроскоп. Той изследва механизмите на страха и хормоналното му модулиране.
– Кои научни области бяха акцентирани тази година?
Социална фармация, икономика, HTA и регулация
Проф. Александрина Воденичарова представи етичните аспекти на клиничните проучвания в ерата на AI. Проф. Маартен Постма – световно име в здравно-икономическите анализи – разгледа влиянието на изкуствения интелект върху рационалния избор на медицински алтернативи.
Фармацевтична технология, биофармация и нови лекарствени системи
Две ключови лекции бяха от Института по полимери – структура, с която всяка държава би се гордяла. Проф. Петър Петров и проф. Станислав Рангелов представиха разработки за наноразмерни лекарство-доставящи системи, част от тях в колаборация с наши екипи.
Фармакогнозия и природни продукти
Проф. Кристиан Цидорн от Университета в Кил – водещо име в хемотаксономията и растителната метаболомика – въведе аудиторията в сложната биохимия на природните продукти, подкрепяйки всичко с впечатляващи примери от собствените си експедиции.
Фармакология, фармакотерапия и токсикология
Проф. Борислав Георгиев представи новите парадигми в терапията на сърдечната недостатъчност – вече не няколко „стълба“, а цяла антична колонада.
Проф. Пенчева запозна участниците със съвременната фармакотерапия на интерстициалните белодробни болести и новостите, които предстоят пред ЕМА.
Проф. Кирил Карамфилов даде изключително ценен преглед на интервенционалната кардиология при остри коронарни синдроми, включително лекарство-освобождаващите стентове – устройства, които за фармацевтите са особено интересни като хибридни лекарствено-доставящи системи.
Кулминация на секцията беше лекцията на проф. Марсел Хименес Фареронс – световно име в изследването на ентералната нервна система.
Също така беше подчертано, че всяка година наши студенти по „Еразъм+“ работят по магистърските си тези именно в тези каталунски лаборатории – създадохме устойчива международна научна връзка.
– Проведохте и кръгла маса. Какви акценти се откроиха?
Тя беше импровизирана в най-добрия смисъл. С Мира Ганова – директор на Digital Health and Innovations Cluster – водихме дискусията. Събрахме фармация, регулация, хронични заболявания и превенция, включително обезитета.
Участваха проф. Мария Димитрова, проф. Карамфилов и доц. Мария Николова – известен експерт по хранене и диететика. Обсъдихме ролята на AI и машинното обучение, направихме прогнози – различни, но взаимно допълващи се. Общият извод: практиките в научното търсене ще се променят радикално. Как точно – предстои да видим.
– Част от програмата бяха и научни симпозиуми от индустрията.
Да, нашите спонсори организираха няколко тематични събития с допълнителни лектори. Доц. Мария Николова и доц. Антоанета Гатева изнесоха силни, практически насочени доклади, а заедно с д-р Райна Стоянова коментирахме актуалните подходи за противодействие на стареенето.
– Как оценявате научното участие?
Имахме 100 орални доклада и 102 електронни постера, представени като мини-орални презентации – формат, който се прие отлично.
Особено ме зарадва активното участие на всички висши училища, хора от практиката, индустрията и регулацията.
Моята мечта е да поддържаме този континуум – една споделена сфера на фармацията: сфера на ума, на доброто, на съзиданието.
Фармацията е индустрия на мира, любовта и здравето. Тя трябва да преминава отвъд граници.
Пожелавам си интензитетът и всеобхватността на този форум да продължат да растат.
