По темата разговаряме с проф. Генка Петрова
Проф. Петрова, Вашата встъпителна лекция беше на тема „COVID-19 и българската фармацевтична наука“, какви бяха акцентите на презентацията?
Когато организационния и научния комитет решиха темата да бъде COVID пандемията и пътя след това, още тогава се запитах, че за да очертаем пътя след това, трябва да си дадем една равносметка- какво направихме по времето на COVID в областта на науката, защото конгреса е на Българското научно фармацевтично дружество. Още тогава направих едно търсене по различни научни бази данни, с ключови думи- България, COVID-19, на български и английски език. Отсях онези проучвания, които са с български колективи, в български лаборатории и които разглеждат въпросите, свързани с лечението на COVID, предклинични изпитвания, лекарствени продукти за подкрепа на болните с COVID, както и тестване на лекарства против COVID и няколко проучвания за социално икономическата тежест на инфекцията.
Тези проучвания са представени в резюмето и представих в презентацията, предполагам, че ще ги оформя и като публикация. Това, което ми направи впечатление накрая, беше, че проучванията са от различни колективи- на БАН, на българските университети, но няма нито едно проучване на Националния център по обществено здраве и анализи, което би следвало да бъде контролния център в България и който трябва да ни предостави епидемиологични и други данни. Второто нещо, което ми направи впечатление е, че авторите са ръководени от областта на своите научни интереси, което е правилно, но това прави проучванията твърде разностранни и създава впечатлението, че преобладава любознателността отколкото една ясна, стройна, научна програма на държавата, как да реагира в такива случаи. Това е и финалното ми заключение, че ние трябва да създадем национална програма, която да бъде в сътрудничество между две министерства- Министерство на здравеопазването и Министерство на образованието и науката, за да си зададем въпросите- какво се случи, защо се случи, ако отново се случи как да го превантираме, как да го проучваме, как да филтрираме информацията и как да помагаме на хората. Вече е достатъчно времето за ретроспекция и считам, че науката е длъжник, както институциите в България са длъжници на българското население за това.
Вие се спряхте на лечебните свойства на растенията и най-вече на ехинацеята, кажете ни малко за това?
Това е едно от проучванията, които засегнах. На практика 5 общо от всички проучвания на български колективи бяха посветени на лечебните растения. Дали е едно лечебно растение или е поредица от 13 известни растения, това са растения, които са описани в литературата и имат имуностимулиращи действия, противомикробни, укрепващи действия. Тези растения бяха проучвани от български колективи, евентуално за тяхното протективно или подпомагащо действие при пациенти с COVID-19. Ехинацеята беше един от продуктите, който беше проучван от българските колективи. Те бяха стигнали до заключението, че може да се използва като средство, което да подкрепя пациентите, поразени от COVID инфекцията като имуностимулатор.
В доклада говорихте за медикаменти за терапия и лечение на COVID-19, какво е основното?
В моята презентация обхванах 21 проучвания на български колективи. Аз ги класифицирах по този начин: предклинични, проучвания, които са посветени на лечението на COVID, проучвания на профилактиката, проучвания за социално икономическата тежест. Истината е, че всички тези продукти, които са проучвали и българските автори циркулираха дълго време в обществото. Много информация се беше появила за тях и по всяка вероятност това е стимулирало интереса и на учените. Вътре влиза N-Acetyl cysteine, алфа липоева киселина, вит. Д и др., които са били тествани както от международни, така и от български колективи. Втората голяма истина е, че няма дефинитивни данни, че което и да е от тези вещества лекува, предпазва изцяло от инфекцията COVID-19, защото те са по-скоро с подкрепящ механизъм на действие и подпомагат поразения организъм да се справи по-лесно с нападналия го вирус.
Вие сте модератор на няколко панела в днешния ден, какво Ви направи впечатление от изнесените доклади?
Аз съм изключително вдъхновена, през цялото време наблюдавам както конгреса, така и постерите. С всяка една година много се повишава научното ниво. Научния комитет нямаше възможност да сложи много от предложените научни теми като доклади, спряхме се на тематично свързани и най-важните ключови доклади. В нашата днешна област, социално фармацевтична, здравни технологии и фармако-икономически проучвания останаха 60 постера, които са на изключително високо ниво. Аз поздравявам колегите. Има проучвания, които ние от комисията от 5-те университета, която разглеждаше тези проучвания, не знаеше кой да избере. Те бяха до такава степен интересни- нови технологии, дигиталния нов свят, как да подпомогне създаването на нови лекарства, изследването им, разпространението в обществото, въобще изключително широка гама от модерни теми, на изключително високо научно ниво. Мога да кажа, че конгреса в това отношение е много успешен.
